Важно е да има баланс между суровата и сготвената храна. При раково болните да преобладава суровата храна – над 60%. Храните не бива да се пържат. Трябва да се избягват туршиите и оцетът, който можем да заменим успешно с лимон. Добре е да изключим всички рафинирани храни – особено захарта и нейните производни – бонбони, шоколади, десерти. Сладките неща могат да се заменят с натурален мед, фурми, стафиди, ошав, сушени смокини и други сушени плодове, които не са озахарявани предварително.  Трябва да се избягват и храни с изкуствения подсладител L-аспартам, който е токсичен и има неблагоприятно въздействие върху целия организъм, включително за развитие на ракови заболявания. Този подсладител се слага в газираните напитки, в диетичната кока-кола и в повечето от сладките храни – бонбони, дъвки, шоколади, торти и други сладкиши.

 

Сред рафинираните продукти е бялото брашно, на което 90% от ценните съставки са отстранени при преработката на зърното. Белият ориз също да се избягва. Добре е да използваме храните в техния естествен вид, без допълнителна преработка.

 

Солта да е в разумни количества. Дневната ни нужда е от половин до грам и половина, а бъбреците може да преработват до 5 грама сол. Установено е, че на практика българите приемат 15 – 20 грама сол, което е десет пъти повече от допустимото. Солта има много неблагоприятни действия върху организма – 1 г сол задържа 200 мг вода, при което се покачва кръвното налягане. Солта съдейства за образуване на отоци, за развитие на атеросклероза, на сърдечна недостатъчност и бъбречни заболявания. Чрез прекомерна употреба на сол много по-бързо се изхвърля калцият от кръвта и съответно от костите, което води до остеопороза. Разбира се, в подходящи количества солта е необходима на организма, но в големи количества може да бъде фактор за развитие на много заболявания, включително онкологични.

 

Добре е да изключим киселино-образуващите храни при профилактиката на рака и задължително при лечението му. На първо място киселино-образуващи са месото и колбасите. Към същата група спадат и млечните продукти, особено концентрираните – сирене и кашкавал, както и яйцата. Във всички тях има много холестерол, наситени мазнини и токсини от животинската обмяна, хормони, лекарства и пикочна киселина. При наличие на раково заболяване у човека, всички тези продукти трябва да бъдат изключени, също и рибата, защото съдържа тежки метали – олово, манган, калий, действащи токсично на организма. Рибата в моретата и океаните е натоварена с много радиация, която също е канцерогенен фактор.

 

– Какво точно трябва да ядат тези хора?

– Само петте групи растителни храни, които вече споменах. Преди закуска е добре да се изпива чаша с топла вода и 1 – 2 супени лъжици лимон, защото това алкализира кръвта. След това се изпива фреш от ябълка, цитруси, киви или някакъв друг плод. Половин час по-късно е същинската закуска. Тя се състои от плодове според сезона и добре сварено житно растение като жито, лимец, овесени ядки, булгур, елда, просо и др. Овкусява се с малко мед понякога, малко фурми, стафиди, кокосови стърготини и към това се добавят кайсиеви ядки – от 5 до 7, ако са горчиви, и 10 – 20, когато не са много горчиви. Може да включим също между 15 и 20 бадема според теглото на пациента. Добавят се по желание орехови ядки, белен слънчоглед, тиквено семе и други сурови ядки.

 

– Трябва ли да изкисваме във вода суровите ядки, преди да ги ядем?

– И кайсиевите ядки, и бадемите, и вносните сурови ядки са третирани с химически вещества, за да бъдат трайни. Затова е добре да ги измиваме и накисваме за 24 часа. На раково болните препоръчвам, след като ги накиснат, да обелят бадемите и кайсиевите ядки.

 

Много добра закуска може да си направим, ако покълнем житните растения и ги консумираме в пресен вид. Тогава цялата закуска ще бъде от сурови, необработени химично храни.