Д-р Браун – Какви са последствията от киселинно-алкалния дисбаланс

д-р Сюзън Браун

 

Какви са последствията от киселинно-алкалния дисбаланс?

Хроничният киселинно-алкалния дисбаланс води до едно от двете състояния – алкалоза, характеризираща се с прекалена алкалност в тялото, или ацидоза, характеризираща се с прекалена киселинност.

Хроничната слабо изразена метаболитна ацидоза, се причинява от постоянно натрупване на излишък от метаболитни киселини в тялото. Този процес се задълбочава с напредването на възрастта, понеже бъбреците отслабват, но благодарение на начина ни на хранене може да се прояви и у съвсем млади хора. Този начин на хранене включва свръхконсумация на киселинообразуващи храни – като белтъчини, захар, зърнени и рафинирани храни, кафе и алкохол – и недостатъчен прием на алкалообразуващи плодове, зеленчуци, ядки и семена.

Сред проблемите, предизвикани от това състояние, са:

• Загуба на калций чрез урината, размекване на костите и развитие на остеопороза.
• Редуцирано костно изграждане.
• Завишени нива на паратхормона в кръвта – хормон на паращитовидните жлези, който прави костите чупливи и предразположени към фрактури.
• Изчерпване на калиевите и магнезиевите запаси на тялото с последваща тенденция към високо кръвно налягане и възпаления, както и към болки, свързани с тях.
• Протеинов катаболизъм (разграждане на протеина), в резултат на който мускулите се изхабяват и възрастово обусловената загуба на мускулна маса се увеличава.
• Потискане на протеиновия синтез, водещо до неспособност на клетките, тъканите и органите да се възстановяват напълно.
• Възпаления на уринарния тракт и пикочния мехур, което, в съчетание с незадоволително тъкано възстановяване, може да доведе до често и болезнено уриниране.
• Потискане хормона на растежа, инсулиноподобния растежен фактор и други хормони на хипофизата, което води до некачествено обновяване на тъканите и хормонална дисфункция.
• Ускорено стареене вследствие натрупването на киселинни отпадни продукти.
• Увеличено производство на свободни радикали – нестабилни молекули, които увреждат клетките, водещо до влошаване на болките и възпаленията и понижаване на имунната защита.
• Окисляване на свободните радикали, което пречи на действието на антиоксидантите – вещества, предпазващи тялото от вредите, нанесени от свободните радикали и увеличава риска от дегеративни заболявания и преждевременно остаряване.
• Тенденция към отслабване на съединителната тъкан поради увеличаване на броя на свободните радикали, породени от хронични възпаления, която води до по-нататъшни възпаления и болки.
• Увеличен риск от образуване на камъни в бъбреците.
• Намалено освобождаване на клетъчна АТФ (аденозинтрифосфат) енергия, което причинява нарушение на функцията на клетките и накрая на органите.
• Увеличено задържане на течности в резултат на излишното натрупване на течности в телесните тъкани.
• Нарушено равновесие на бактериалната флора с придружаващи проблеми на храносмилането.
• Поощряване на развитието и разпространението на естествени ферменти и гъбички, които виреят в киселинна среда.
• Създаване на благоприятна почва за редица вируси, включително HIV, които изискват киселинна среда, съчетана с ниско ниво на преборващите се с болестите антиоксиданти.
• Намаляване на енергийните запаси на мозъка, което води до отслабване на паметта.
• Намалена способност за практикуване на високо интензивни спортове.
• Увеличена киселинност в устната кухина, водеща до небалансирана устна бактериална флора и оттам, до разрушаване на зъбите и парадонтит (възпаление на венците).
• Поява на лека форма на понижена функция на щитовидната жлеза и хронично свръхпроизводство на стресовия хормон кортизол.
• Понижаване нивата на фосфор в кръвта, което може да доведе до загуба на апетит, анемия, мускулна слабост и други здравни проблеми.
• Недостатъчна чернодробна детоксикация, потенциално отговорна за натрупването на токсични отпадъци в тялото.

Макар и не толкова разпространена като ацидозата, алкалозата, характеризираща се с прекалено високо алкално съдържание в организма, също може сериозно да застраши здравето. Най-чести виновници за хроничната алкалоза са:

• Антиацидите – средства, използвани за лечение и предотвратяване на стомашни киселини.
• Препарати за лечение на стомашна язва и диуретиците, които подпомагат елиминирането на телесните течности.
• Хронична диария и повръщане.
• Може да се причини и от рядко срещано генетично предразположение към по-високи от нормалните алкални рН нива.
• Повишена активност на надбъбречната жлеза.
• Анорексия нервоза – психофизиологично хранително разстройство, характеризиращо се с доброволен отказ от храна и понякога със самопредизвикано повръщане.
• Среща се при хора, които живеят на голяма надморска височина, където съдържанието на кислород във въздуха е по-ниско от нормалното.

Хроничната алкалоза може да породи редица здравни проблеми. Някои, като:

• Умората
• Хипервъзбудимост на нервната система. Такава повишена възбудимост засяга както централната нервна система – гръбначния и главния мозък, така и периферните нерви. Крайният резултат е болестно състояние, наречено тетания, което се характеризира със спазми на волевите мускули, особено на пръстите на ръцете и краката и на лицето.

Алкалозата е сериозно заболяване, което обикновено няма връзка с начина на хранене и трябва да се лекува от лекар.